21.06.2010 г.

Календарът

(Kalendarat)
Astronomical Julian Year













Фотоизточник: images.google
  • Юлиански календар
       В древен Рим до реформите на Юлий Цезар ползвали лунния календар. При него годината започвала на 1 март и брояла 355 денонощия, разпределени на 12 месеца. Но този календар не  бил точен и се налагали постоянни корекции. В основата на реформата, предприета от Юлий Цезар през 46 год. пр. Хр.залегнал египетския календар. Прието било годината да брои 365 денонощия.

        Тъй като историческата година е 365 1/4 денонощия, решено било на всяка четвърта година да се добавя едно денонощие, като по този начин се ликвидира изоставането. Утвърдило се правилото първият ден на годината да се брои от 1 януари. През 325 год. Никейският събор приел Юлианският календар за задължителен и в скоро време той получил разпространение в Европа.
     (456x500, 32Kb)
    Фотоизточник: images.google
        С времето се оказало, че Юлианският календар също не съвпада с астрономическия, тъй като той изоставал с 11 минути и 14 секунди за всяка година.  През ХVІ век той вече бил      изостанал с цели 10 денонощия. Трудности се появили и при определяне на най-големия християнски празник - Великден.

      Този голям празник трябвало да се пада винаги на пролетното равноденствие. Тъй като по времето на Никейския събор пролетното равноденствие се падало на 21 март, съборът постановил Великден да се празнува винаги в първата неделя след 21 март. Според  Юлианския календар се оказало, че по изчисления Великден се падал вече на 11 март.















    Фотоизточник: images.google

       Затова през 1592 година по инициатива на папа Григорий ХІІІ била осъществена реформа в календара, в полза на която се чували гласове още през ХІV век. Новият календар си поставил две задачи:
    1. Да върне началото на пролетта на 21 март.
    2. Да не позволи Великден да се празнува преди 21 март, както се получавало при Юлианския календар.
       Първата задача била решена с декрета от 4.10.1581 год., в който се нареждало следващият ден, 5.10. да се брои за 15.10. С това се ликвидирала разликата от 10 денонощия. За решаването на втората задача било прието на всеки 400 години да се махат от календара излишните 3 дни. В началото на ХVІІ век Грегорианския календар бил приет от католическите държави.

       През ХVІІІ век - от протестантските, а в началото на ХХ век - от православните, включително и България. У нас той е приет през 1916 година. Днес този календар, въпреки несъвършенствата си, се счита за международен.

     










    Фотоизточник: images.google
                                                                                    
    Използвани източници:
    http://bg.wikipedia.org
    http://hardwarebg.com/forum
    http://www.davidmacd.com

    --------------------------------------------------
    © 2009 - 2010, Мария Василева - Автор, All rights reserved!
    © 2009 - 2010, L.Д. - издател, All rights reserved!

    Няма коментари:

    Публикуване на коментар

    Моля, само сериозни коментари.

    Най-популярните публикации тук: